Самота. Навсякъде около мен е самотно и тихо, няма никой, сама съм в нощта. Толкова е тихо, че човек може да полудее, че чува само своето дишане. Иска ми се да има някой до мен, дори и само безмълвно да стои. Самотата ме кара да полудявам на моменти и да се чудя, защо съм така сама, кои са причините, поради, които съм в това положение. С какво съм се провинила, че съм се обрекла сама себе си да стоя като кукувица.  Вече не помня от колко време насам съм в това състояние и причините, които са ме довели до самотата.  Даже забравих, кога за последно съм лягала с мисълта, че не съм сама и има някой до мен, да ме прегърне и целуне, да ми пожелае „лека нощ”, да ме накара да се чувствам уютно. Стоя си сама в нощта и се чудя, коя книга да подхвана, кой по-интересен роман ще ме накара да забравя самотата и с напредването на нощта ще ме отведе в дебрите на съня. Сън, какъв сън просто. Поредния кошмар, от който ще се събудя с главоболие и ще се чувствам още по-изморена и по-самотна от предния ден. Ще изпия няколко обезболяващи за главоболие и чаша силно кафе. Това ще ме накара да се поосвестя малко и  ще поема по задачите си за деня, ще се срещам с безброй много хора и все пак се чувствам самотна. Денят ми ще мине както предния е протекъл и с  настъпването на нощта започват и моите кошмари и страхове. Едва ли има някой, който може да изтърпи това бреме с мен и да ми помогне да се излекувам. Всеки бяга като попарен от мен щом разбере страховете ми или просто няма сили да се бори с мен. Аз самата понякога не успявам да се боря, какво остава за друг човек. И така ще продължавам да си живея самотно, може би моята приятелка „самотата” ще ми помага, както досега и ще се справям с проблемите си. Все пак си има и своите хубави страни да живееш сам и без хора около себе си.

Като те прочетох и се сетих. Аз често сънувам разни сънища и все ги помня. Вчера в съня си видях едно момче. Много самотно. Такова като теб, думите ти ми го припомниха. Стоеше само, свило се на кълбо и държеше в ръка паспорта си. Около нас всичко беше леко затъмнено, все едно е привечер или лампите са с приглушена светлина. Картината около мен беше с най-високото качество, което може да съществува - много изчистена. Абе все едно съществувам в обработена с фотошоп снимка. И беше тихо. Много много тихо. Нищо не се чуваше. Чувах само как момчето разгръща страниците на паспорта си и търси нещо. Не знам защо трябваше да видя точно него, но знаех името му (беше изписано на паспорта му, но момчето не го знаеше и се луташе из страниците) и знаех, че трябва да му помогна да се намери. Беше прозрачен и се беше облегнал на една скала до подножието на езеро, от което аз изплувах. Жестока тишина. Никакъв звук. Приближих се до него и понеже и аз бях прозрачна успях да "го прочета". Беше се загубил в самотата си и не можеше да проумее, че отговорите, които търси са в страниците, които бясно разгръщаше. Търсеше името си, а то беше на първата страница. Няколко пъти я прелисти, но сякаш не я виждаше. Той не ме виждаше, но аз стоях точно до дясното му рамо и му изпратих с мисъл името му, за да го види и прочете най-накрая. Беше много изгубен в тази безконечна игра на прелистване на едни и същи страници, в които е отговора.
Не помня какво се случи после. Събудих се.

Защо ти го пиша?
Не разгръщай едни и същи страници. Виж коя си. Виж името си. Знай коя си. Събуди се и се насили да се усмихнеш. Безброй многото хора... намери нещо, едно едничко нещо, което ти хареса в някой и му го кажи. Знам, че не ти пука и си мислиш,че няма значение,но пробвай.Кажи му/й, че има страхотна блуза и някаква такава глупост. И аз искам някой да се бори с мен, но знам, че няма да може. Тежа много. И го знам. И ти сигурно тежиш. Другите не искат някой да им тежи.
Бъди сладурана! Бъди ти! Помни името си!